Dimitrovgradska biblioteka: Čuvar pisane reči i etnološkog i arhološkog blaga (VIDEO) /Димитровградската библиотека: Пазител на писаното слово, етноложкото и археоложкото богатство
Dimitrovgrad, prema popisu iz 2022. Ima tek nešto više od 8.000 stanovnika, ali i kulturnu istoriju i aktuelnu scenu na kojima bi mu mogle pozavideti i mnogo veće opštine.
Narodna biblioteka koja nosi ime jednog od najistaknutijih savremenih pisaca iz ovih krajeva, Detka Petrova, ove godine obeležava 127 godina postojanja. Zvanična istorija kaže da je prvi Kulturni centar u tadašnjem Caribrodu osnovan daleke 1898. godine na inicijativu ovdašnjeg glumačkog društva.
Glumci Teatra “Hristo Botev”, koje i danas intenzivno radi kao amatersko pozorište, skoro 10 godina su krajem prošlog veka igrali predstave da bi obezbedili sredstva za kupovinu prvih knjiga.
Narodna biblioteka “Detko Petrov” u Dimitrovgradu traje skoro vek i još tri decenije. Trenutno raspolaže sa preko 46.000 knjiga na srpskom i bugarskom jeziku. Među njima su i sopstvena izdanja. Izdavačka delatnost biblioteke nije prekidana već 28 godina. Do sada je i krajem prošle godine izašao je i 100. naslov. To su zbirke poezije, priče, hronike caribrodskih sela, monografije i udžbenici, zbirke dečjih radova.
Ideja izdavanja ovih knjiga je da se stanovnicima Caribroda i okoline pruži prilika da se predstave kao pisci. To ima širok uticaj na društveni i kulturni život . Lokalni autori mogu da realizuju svoja dela u dobro osmišljenim i proizvedenim knjigama. Značajan doprinos izdavačkoj delatnosti daju zaposleni u biblioteci, koji se bave uređivačkim poslovima, a ponekad i spoljni stručnjaci, radi postizanja boljih rezultata. Neki od najplodnijih autora su Cvetko Ivanov,Elizabeta Georgieva, Ratko Stavrov, Alen Rangelov. i drugi, kaže Ivana Taskov, v.d. direktora Narodne biblioteke Detko Petrov u Dimitrovgradu.
Vrlo često se održavaju književne večeri, izložbe, razne kulturne manifestacije, kao i radionice tokom letnjeg raspusta za decu školskog uzrasta. Programi su usmereni na promociju i očuvanje bugarskog jezika i kulture, upoznavanje lokalne zajednice sa tokovima savremene književnosti i ka izgradnji mosta između Bugarske i Srbije. Kažu da se najradije čitaju „Hronike sela“ i knjige iz serije „Roden kraj.“
To su knjige koje najčešće piše Cvetko Ivanov. On često istražuje teren obilazi sela, prikuplja materijal i onda piše o svim selima. Piše o samom selu, gde se nalazi, kakva je klima, stanovništvo, a zatim i geneologiju rodova iz tih sela. Te promocije su obično i najpraćenije i najviše publike dođe kada se predstavlja neko selo, pa je to prilika da se ljudi posle nekoliko godina sretnu i vide. To su uglavnom druženja kada se ljudi opuste kada dođu da čuju, naročito kao što sam već rekla, ako je reč o nekom selu monografiji nekog sela, to budu i vrlo emotivna druženja, ljudi se vide posle nekoliko godina sa svojim rođacima, često u vidu prezentacije idu slike koje je koristio za izradu knjige, pa oni vide svoje pretke, vide svoje poznanike, rođake i to bude vrlo dirljivo, kaže Ivana Taskov.
Zavičajni muzej pod krilom biblioteke
Sem što je jedan od pokretača kulturnog života grada i čuva napisanu reč na oba jezika, biblioteka je i čuvar arheološkog i etnografskog nasleđa sa ovih prostora. Pri njoj radi Zavičajni muzej opštine Dimitrovgrad.
U njemu nošnje, predmeti iz pokućstva, alati, novčići još iz antičkih vremena.
Sve što sam vam do sada pokazao je iz dva veća iskopavanja na teritoriji Dimitrovgrada/Caribroda, a to su Goinsko Kale i iskopavanja iz 2010/11. godine, koja su vršena na rimskom putu Via Militaris prilikom izgradnje autoputa Niš – Sofija. Neki predmeti koji se nalaze ovde u muzeju i u muzejskom depou su slučajno pronađeni, priča Dragan Markov, rukovodilac Zavičajnog muzeja.
Muzejska zbirka ima preko 2.500 predmeta čije je skupljanje počelo krajem 50-ih godina prošlog veka. Razmišlja se da se muzej izmesti u poseban objekat – autentičnu staru kuću koja bi se renovirala.
Očuvanje pisane reči na oba jezika
Programi biblioteke su usmereni na promociju i očuvanje bugarskog, ali i lokalnog jezika i kulture, upoznavanje lokalne zajednice sa tokovima savremene književnosti na oba jezika i ka izgradnji mosta između Bugarske i Srbije.
Pa ja bih volela da biblioteka nekako zađe u domove ljudi da se što više približi ljudima naročito deci i da se deca od najranijih dana susreću sa knjigom sa čitanjem, jer su to temelji za buduća znanja. Tako da bih volela da biblioteka bude što više prisutna u njihovim životima, a mi to kroz različite aktivnosti i pokušavamo, v.d. direktora Narodne biblioteke „Detko Petrov“ u Dimitrovgradu.
Narodna biblioteka „Detko Petrov“ je 2023. godine učestvovala u IPA programu prekogranične sasrdnje „Partnerska mreža za omladinske inicijative, kreativnost i razvoj“. Saradnici Biblioteke na projektu bili su Gimnazija „Sveti Kirilo i Metodije“ iz Dimitrovgrada, Srednja stručna škola iz Pirota i Narodna biblioteka Pirot. U okviru projekta formirana su četiri omladinska kluba i tom prilikom uspostavljena je saradnja među opštinama Dimitrovgrad i Kostenec i Momin Prohod iz R. Bugarske. Produkt te saradnje je razmena ideja među mladima, kao i organizacija različitih manifestacija i kulturnih programa. Tako se decembru u dimitrovgradskoj publici predstavila mlada književnica Ivelina Kotlarova, a svoje stvaralaštvo je u Mominom Prohodu predstavila i Nataša Panić.
***Ovaj projekat sufinansiran je sredstvima Opštine Dimitrovgrad. Stavovi izneti u podržanom medijskom projektu nužno ne izražavaju stavove organa koji je dodelio sredstva.
Димитровградската библиотека: Пазител на писаното слово, етноложкото и археоложкото богатство
Димитровград, според преброяването от 2022 г., има малко повече от 8 000 жители, но културната му история и съвременната сцена могат да предизвикат завист дори у много по-големи общини.
Народната библиотека, която носи името на един от най-изтъкнатите съвременни писатели от този край – Детко Петров, тази година отбелязва 127 години от своето съществуване. Официалната история разказва, че първият културен център в тогавашния Цариброд е основан през далечната 1898 г. по инициатива на местното театрално дружество.
Актьорите от театър „Христо Ботев“, който и днес функционира като аматьорски театър, почти 10 години в края на миналия век играеха представления, за да осигурят средства за закупуване на първите книги.
Народната библиотека „Детко Петров“ в Димитровград съществува вече почти век и още три десетилетия. В момента разполага с над 46 000 книги на сръбски и български език. Сред тях има и собствени издания. Издателската дейност на библиотеката не е прекъсвана от 28 години. До края на миналата година беше издадено 100-тото заглавие. Това са сборници с поезия, разкази, хроники на царибродските села, монографии, учебници, сборници с детски творби.
Идеята зад издаването на тези книги е да се даде възможност на жителите на Цариброд и околността да се представят като писатели. Това оказва широко въздействие върху обществения и културния живот. Местните автори могат да реализират своите произведения в добре планирани и професионално изработени книги. Значителен принос към издателската дейност имат служителите на библиотеката, които се занимават с редакторска работа, а понякога и външни специалисти, за постигане на по-добри резултати. Някои от най-продуктивните автори са Цветко Иванов, Елизабета Георгиева, Ратко Ставров, Ален Рангелов и други, казва Ивана Тасков, временно изпълняваща длъжността директор на Народната библиотека „Детко Петров“ в Димитровград.
Много често се организират литературни вечери, изложби, различни културни събития, както и работилници през лятната ваканция за ученици. Програмите са насочени към популяризиране и съхраняване на българския език и култура, запознаване на местната общност със съвременната литература и изграждане на мост между България и Сърбия. Казват, че най-четени са „Хрониките на селата“ и книгите от серията „Роден край“.
Тези книги най-често се пишат от Цветко Иванов. Той често изследва терена, обикаля селата, събира материали и след това пише за тях. Описва самото село, неговото местоположение, климат, население, а след това и генеалогията на родовете от тези села. Тези представяния обикновено са най-посещавани – когато се представя някое село, това е възможност хората да се срещнат след години. Това са основно събирания, на които хората се отпускат, идват да чуят за родното място. Особено когато става дума за монография на дадено село, това са много емоционални срещи – хората виждат свои роднини след дълги години. Обикновено по време на представянията се показват снимки, използвани за създаването на книгата, и така хората виждат своите предци, познати и роднини. Това е много трогателно, разказва Ивана Тасков.
Краеведски музей под егидата на библиотеката
Освен че е един от двигателите на културния живот на града и съхранява писаното слово на двата езика, библиотеката е и пазител на археологическото и етнографското наследство на този край. Към нея функционира Краеведският музей на община Димитровград.
В него могат да се видят носии, битови предмети, инструменти, монети от античността.
„Всичко, което съм ви показал досега, е от две големи разкопки на територията на Димитровград/Цариброд – това са Гоинско кале и разкопките от 2010/11 г., извършени по римския път Via Militaris по време на изграждането на магистралата Ниш – София. Някои от предметите, които се намират тук в музея и в музейния депо, са открити случайно“, разказва Драган Марков, ръководител на Краеведския музей.
Музейната колекция съдържа над 2 500 експоната, чието събиране започва в края на 50-те години на миналия век. Обмисля се идеята музеят да бъде преместен в самостоятелна сграда – автентична стара къща, която ще бъде реновирана.
Съхранение на писаното слово на двата езика
Програмите на библиотеката са насочени към популяризиране и опазване както на българския, така и на местния език и култура, запознаване на местната общност със съвременната литература на двата езика и изграждане на мост между България и Сърбия.
„Аз бих искала библиотеката да влезе в домовете на хората, да се доближи още повече до тях, особено до децата, и те от най-ранна възраст да се срещат с книгата и четенето, защото това са основите за бъдещите знания. Затова бих искала библиотеката да присъства по-осезаемо в живота им, а ние се опитваме да постигнем това чрез различни дейности“, казва временно изпълняващата длъжността директор на Народната библиотека „Детко Петров“ в Димитровград.
Програмите за трансгранично сътрудничество
Народната библиотека „Детко Петров“ участва през 2023 г. в IPA програмата за трансгранично сътрудничество „Партньорска мрежа за младежки инициативи, креативност и развитие“. Партньори на библиотеката по проекта бяха Гимназия „Свети Кирил и Методий“ от Димитровград, Средното професионално училище от Пирот и Народната библиотека в Пирот. В рамките на проекта бяха създадени четири младежки клуба, а също така бе установено сътрудничество между общините Димитровград, Костенец и Момин проход в Република България.
Продукт на това сътрудничество е обменът на идеи сред младите хора, както и организирането на различни събития и културни програми. Така през декември в Димитровградската публика се представи младата писателка Ивелина Котларова, а в Момин проход своето творчество представи и Наташа Панич.
***Този проект е съфинансиран със средства на Община Димитровград. Изразените становища в подкрепения медиен проект не непременно отразяват възгледите на органа, който е предоставил средствата.
